Село Буйново е разположено в Западни Родопи. Намира се на 25 километра от община 
Борино,област Смолян и на 12 километра от Ягодинска пещера. В селото в селото живеят около 440 жители. Основният поминък на населението е животновъдството, картофопроизводство и събирането на диворастящи гъби, билки и плодове.
Село Буйново (Наипли) е основано от преселници от Кавалско, където и днеска има село, което се казва Наипли, но през 1928 година е сменено на Полинерон. Селото дълги години е било известно със своите кехаи-които са били собственици на хиляди броя овце. И до ден днешен се помни и разказва за двата най-заможни рода на Кабаците и Коджахалил. Голямата гордост за тях са били чановете (звънците) на техните стада. Те се чували, когато стадата се завръщали от Беломорието за да отбият агнетата от майките си.
От 1878 до 1886 год.селото влиза в Тъмръшката република и за този период е едно от най-големите селища в региона с над 300 къщи. От 1886год. до 1912год. селото отново попада под владението на Османската империя. През 1913 год. влиза в Гюмюрджийската република, а към края на същата година попада в България. През 1912 год, през Балканската война, хората бягат на юг от България. След края на войната те се завръщат обратно. Тъй като селото е било голямо новата им държава посреща буйновци с нови и чужди управници. Кмет, горски и двама православни свещенници. Поповете са изпратени с мисията от православната църква за покръстване на хората по селото. През това време е сложено началото на един от първите бунтове в новата държава. Въстанието е потушено, а селото е опожарено за втори път заедно със селата около село Буйново. Хората пак се спасяват в съседна Гърция. След около 3 години, които са по-заможни и които са замесени в бунта се преселват в Турция. Селото се възстановява от останалите сираци и вдовици.
През1928 год. се открива първото българско училище. През 1933год. жителите на село Буйново се опитват масово да избягат в Турция, бягайки през Гърция заедно с жителите на няколко села от Девинско. Опитът бил осуетен и избягал само организатора Асан Карахалилов-Калото. През 1934год. Наипли е преименувано на Буйново. От 1949 до 1956 г. хората са били репресирани и изселвани от социалистическата власт. Част от жителите се връщат през 1956г. Тези които са изселени във Великотърновските села не се връщат в с.Буйново и остават да живеят по места.
Надморската височина на селото е1320м. Най-високи върхове около Буйново е връх. Бързак-1567м. и връх Виденица - 1652 м. на около 5 километра от селото. На 6,5 километра североизточно се намира „Буйновското Ждрело” с площ от 608,60ха.природната забележителност е защитена с цел опазване на уникални скални образования. Селото отстои само на 3 км. От границата с Гърция. На 
2,5км. се намира църквата св. Георги Победоносец. В началото на село Кожари. Река Буйновска минава през Буйновското ждрело и образува множество водопади и вирове. Природна забележителност е Вълчи скок, където скалите почти се допират. То е обявено за природна забележителност през 1971г. Буйновското ждрело и Ягодинската пещера са между стоте национални туристически обекта.
В самото начало на с.Буйново ви посреща семеен хотел „Спас и Мони”.гостите на селото могат и да отседнат в хотел”Орлец” и да се насладят на родопски специалитети и родопско чеверме.След атмосферата на селския живот и домашен уют се предлагат на гостите и различни атракции: посещение на пещери, джип сафари, ски-влек, туристически маршрути и други. Селото се посещава целогодишно както от български така и от чуждестранни туристи.
В околностите на село Буйново се намират и множество заслони и чешми удобни за прекарване свободното време и почивка на чист в въздух.
Животинският свят е доста богат. Най-много се среща дива свиня, сърна, заек и лисица. Има също златка, белка, катерица, вълк, чакал, мечка, елен и други. Срещат се и различни видове птици като орел, кукувица, лещарка, жълтоглаво кралче, кълвач, глухар, сокол, сова. От влечугите се срещат предимно змии, гущери и др. Растителната покривка също е разнообразна. Иглолистни, широколистни и смесени гори (ела, смърч, бял и черен бор, бук, бреза, трепетлика и др. храсти)хвойна, къпина, малина, шипка, трънки и други. Има голямо разнообразие от билки, от които доста са включени в Червената книга на България. От тревистите видове се среща черна, червена боровинка, горска ягода и други. От земноводните се срещат-обикновен дъждовник, голяма водна жаба, жълтокоремна бумкаи други.
Село Буйново има традиционен празник и това е 24 и 25май.По време на празника се провеждат футболни надпревари,песни и танци на различни оркестри и танцови състави.Самодейците от читалище „Нов живот” също се включват активно в празниците на селото с богати фолклорни програми.
