Ягодина е гиздаво, съвременно малко селце. На север и североизток се издига мраморен гребен с върховете Св.Илия и Ушите, които стигат чак до Тешел и изграждат отвесни скални венци на Буйноско ждрело. На юг го закриля гористия вр.Дурага(стои и гледай), които се издига като огромна зелена стена 700м. над селото. Всичко тук е мамещо и топло.Не е известно от къде са дошли прадедите – потомствени скотовъдци. Кои и кога е избрал това слънчево място за поселище. Останали са само легендите за Бараклиево и бараклийци (старо селище до м.Ябланово).Първите сведения за Ягодина са през ХVІІІ в, където в турски документи се споменава за селцето Балабан и че е имало 283 жители, занимаващи се със скотовъдство.Балабан е старото име на Ягодина. Легенда разказва, че Балабан е основано от семейство Балабанови. Единият брат напуска тези земи и се заселва в Стойките, а другият дава началото на с.Балабан. През 2006 г. Жителите на с.Ягодина вече наброяват 600 жители.
Уникална наблюдателна площадка, наречена “Орлово око”, е най-новата туристическа атракция в Родопите. Тя е монтирана на ръба на скалите на височина 1563 метра над морското равнище недалече от прочутата Ягодинска пещера.
От площадката се открива спиращ дъха изглед към красотите на Родопите и безкрайните хоризонти. До нея се стига с водач по атрактивния маршрут за връх Свети Илия. “Орлово око” Стоманено-бетонната конструкция над скалите издържа три тона товар. Дотам има черен път, който е непроходим за леки коли, но с джип може да се мине. Денивелацията от площадката по отвес до шосето в Буйновското ждрело е повече от 600 метра. “Оттук се виждат две-трети от Буйновското ждрело, Борино, Чала, Ягодина, в далечината планините от Гърция, в дъното Пирин и малък връх от Рила. Няма друго място с такава панорамна гледка. Затова сме я кръстили “Орлово око”.
Ягодинската пещера е пещера, намираща се е в Родопите, България. Дълга е 10 км и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1100-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина съответно 150 и 80 м.
Естественият вход на пещерата води към първия и? етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV-то хилядолетие пр. Хр. Находките говорят, че то е било дом на умели майстори-грънчари. Глината е добивана от вътрешността на пещерата и от коритото на Буйновска река. Съдовете са били изпичани в глинени пещи. Обитателите са принудени да напуснат своя дом след срутване, причинено от земетресение.
Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, „леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), пещерни перли. Тя има постоянна температура от 6°C и влажност 92%.
Някои от вътрешните и оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури.
Тук на 31 декември срещу 1 януари, край елха, която остава свежа няколко години, спелеолози честват Нова година. В същата зала се са състояли 103 сватби.
До пещерата, през ждрело, води еднолентов асфалтов път. Тя може да се достигне и при двучасов пешеходен преход от близкото село Триград.
В този район има над 200 пещери. 18 от тях са били открити през 2000 г. при традиционната експедиция на спелеолозите.
Ягодинската пещера е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Има печат. Пещерата работи целогодишно с работно време от 9 до 17 ч. Влизането става на всеки час, последното влизане е в 16:15 ч. През зимата, древното жилище не работи.