Село Чала се намира на 8 км. от с.Борино, област Смолян. Разположено е в Западните Родопи. Името му произлиза от турската дума „чал” – висок планински връх с ливади за паша. В селото живеят около 200 души, занимаващи се с отглеждане на картофи, крави и овце. Хората са го заселили заради тучните ливади, по които са пасли стада.
Селото се създава като постоянно селище след 1912 г. и е рожба на балканската война. До 1912г. населението на Чала живее в село Нийпли /Буйново/, което е било едно от основните селища в района. По време на Балканската война село Нипли и околните села са тотално опожарени. Местното население повреме на военните събития е прокудено и живее в бежански лагери в Гюмюрджина. След едногодишен престой част от населението се завръща по родните си места, но не намират родните си къщи, а намират купища от пепел. Собствениците на имоти в Чала се завръщат в летните си къщи /колиби/. Завърналото се население е посрещнато с новите промени, а имено налагане на православната християнска религия. В резултат на съпротивлението на местното население към края на август началото на септември 1913 г. се стига до първото въстание в новата Българска държава в Девинската околия. Резултатът от това въстание е повече от трагичен. Населението отново го спохожда бежанската съдба, но носталгията наделява и голяма част след приблизително три годишен престой по лагери в днешна северна Гърция отново се завръща по родните си места. Но за съжаление българската власт ги изненадва отново, събира всички пълнолетни мъже в лагери в Пловдив и Брацигово.
В този преломен период голяма част от населението е прокудено завинаги, друга част зверски е унищожено, тотално са унищожени всички битови и културни паметници, унищожена е голяма част от историята на този красив край.
През 1928г. в село Чала в Исенската къща, която до тогава е била и хан, се настаняват братята Калин и Георги Абрашеви. Същата година се създава и училище.
През тридесетте години на миналия век се прокарва и първият водопровод от калени тръби, с който захранват селото с питейна вода.
През 1966 г. на доброволни начала се електрифицира селото.
Няколко години по-късно по същия начин, отново на доброволни начала се прокарва пътя Чала - Борино, същата година се пуска автобусна линия Чала – Девин.
От околностите на селото се разкриват впечатляващи, панорамни гледки към вр.Свети Илия /Балабански камък/. В близост са и защитените обекти Ягодинска пещера и Дяволски мост.
На 2 км. югозападно от с.Чала се намира най-високата точка -вр. Виденица /Гьозтепе/ - висок 1652м. Неговото име идва в превод от турски език „гьоз” -очи, „тепе” –връх. При ясно време се вижда Бяло море. Археологическите разкопки дават основание за предположение за известното в древността светилище на бог Дионис, стопанисвано от тракийското племе беси. На върха се е намирала ротонда с колонада и кръгъл отвор на покрива, както и олтар за жертвоприношение. Останките вероятно са от този храм. Времето е измило доста от скалните масиви, но са видими скални площадки, стена от сух зид.
Мястото има енергийна сила и лековита вода. Самият връх представлява интерес и обект на посещение от туристи. До него се стига по обозначена пътека.
Природата на територията на селото е живописна, разполага с прекрасни места за изглед и подслон, богата на животински и растителни видове.
Животинският свят е много богат на видове: като се започне от дивите животни, които са обект на ловуване (заек, лисица, вълк, чакал, сърна, елен, коза, свиня мечка, и др.), различни видове птици ( сова, орел, сокол, яребица, кукувица, гургулица, кълвач и др.), насекоми (комари, мухи, и др.), влечуги (змии, гущери и др.)
Растителният свят е разнообразен, като се започне от дървесни видове: иглолистни, широколистни и смесен тип гори (ела, смърч, бял и черен бор, габър, дъб, бук, бреза и др.), храсти (хвойна, клек, капини, 
малини, шипки, трънки и др.), тревисти видове – тук е и най-голямото разнообразие на билки, затова и говорим за пищни ливади, плодови тревисти видове ( черна, червена боровинка, горска ягода и др.)
Село Чала постепенно се разраства със строителство на нови къщи и вили.
На влизане в село Чала Ви посреща къщата за гости на Кемал Малаков. Село Чала има свой традиционен празник и това е последната събота от месец август.