Буйновско ждрело
Река Буйновска, извираща от подножията на връх Каинчал, на самата граница с Р Гърция, /в някои нови карти се среща като горното течение на р.Кричим/ повела водите си като малък ручей, образува красиви меандри сред обширните ливади на местността „Попини лъки”. Преминава покрай Ягодинската пещера и навлиза в романтичен тесен каньон- небезивестното Буйновско ждрело, образувало се в резултат на нуеморната работа на реката в продължения на милиони години –обявено за природна забележителност през 1971г, със своите 10 км е най-дългото в страната и е включено в 100-те национални туристически обекта . Над ждрелото, след разклона за с.Ягодина, вдясно гордо издига снага, отвесна скала-, връх "Ушите" (висок 1503м)-на 600 метра над тесният път. Смайваща е гледката, която се открива от върха към Буйновското ждрело, вр. Чала, вр.Виденица и околните планински вериги. Варовитите скали на ждрелата са сред най – богатите местообитания на ендемични, редки и реликтни растителни видове в България.
Реката все така буйна, на места укротена и пенлива, преди да достигне до Вълчия скок – най – импозантната и страховита част от ждрелото, преминава освен под многото бетонови мостове и под красив едносводов каменен мост, построен през далечната 1947 г.,който все така здраво и стабилно стъпва на двата бряга на Буйновкото ждрело, сполучливо се е слял с околният ландшафт, сякаш вечно е бил тук, премоства еднолентовият асфалтиран път-сменящ се ту от ляво ту от дясно на реката.
Лесно се разпознава „Вълчият скок”-тук скалите от двете му страни почти се допират, оставяйки тесен процеп към слънчевите лъчи. След 2-км по течението, р.Буйновска дава приноса си към микроязвоир Тешел и се влива в р.Триградска, а двете реки след още 100м образуват водослив с река Кастраклии/образувала също така живописният каньон Деринкоук-пресичащ резерват Кастракли”/ и така оформят пълноводният поток на средното течение на р.Кричим
Има безброй митове и легенди, които с основание са дали името на тази теснина –Вълчия скок.
Триградско ждрело
Триградското ждрело се намира на територията на Община Девин до него лесно се достига и по международния туристически маршрут през село Ягодина. Над речното легло на река Триградска се издигат величествини отвесни варовити стени с височина до 290 метра, заграждащи от всички страни късче небе от простора. Триградска река излива водите си в 40 – метров водопад в Бучащата зала на пещерата Дяволско гърло, изчезва във подземни зали, за да се появи извън пещерата, като буен извор. Пропастната пещера "Дяволското гърло" представлява огромна зала с размери на олимпийски стадион. Стародавна легенда разказва, че именно от тук Орфей е поел към подземния свят за среща с любимата си Евридика.
Ягодинската пещера-перла на родопските пещери
Ягодинската пещера – перла на родопските пещери, очарова посетителите в благоустроения за посещения от туристи участък с уникални карстови образованияп- вълшебна приказка от подземни форми и багри. Проучването й започва през 60 – те години на XX век под ръководството на Димитър Райчев от Чепеларе – пионер на пещерните изследвания в Средните Родопи. Общата дължина на галериите й надхвърля 10 500 метра. Благоустроения за посещения от туристи участък е с дължина 1100 метра. Посетителите могат да се любуват на разнообразни карстови форми – сталактити, сталагмити, сталактони, дендрити, пещерни перли, драперии, оцветени фасетки, наподобяващи леопардова кожа. По благоустроеното трасе в пещерата се преминава през няколко зали, всяка от които очарова туристите със своята неповторимост.
Пещерно жилище
Значителен брой от пещерите в района са обитавани от 4 000 – 3 500 г. пр. Хр. Забележително е пещерното жилище в естествения вход на Ягодинската пещера. До там се достига по благоустроена пътека с дължина 270 м, започваща от асфалтовото шосе за село Буйново. Разкритията от археологическите разкопки, извършени през 70 – те години на XX век, показват бита и материалната култура на праисторическите обитатели на райони. Намерените шест огнища , останки от вертикални станове, керамика и хромели за стриване на жито дават образна представа за живота на първобитните хора. В близост до обекта е изградена чешма, беседка и кът за отдих.
Архитектурно-исторически мост "Кемера"
В местността Кемера, на 12 км. от село Борино, се намира римския мост Кемера. Кемеровия мост е висок 6 м, едноарков, граден от ломени камъни и спойка от бял хоросан. Части от лицевата зидария и ъглите на хубаво извитата арка са оформени с добре обработени камъни. Настлан е с настилка от дребен речен камък. Дължината му е 32,40 м, а ширината – 3,60 м. Идвайки при него туристите се докосват до историята, понеже той е част от трасето на големия римски път, свързващ през Родопите Филипополис с Никополис ад Нестум (близо до с.Гърмен).
Родопска дъща
Родопската дъща е уникално дървено съоръжение, изработено в близост до река. Състои се от две части – дървен улей, по който се довежда чиста вода и дървен съд с форма на обърнат пресечен конус. Водата пада от високо в единия край на съда и създава водовъртеж. Дъщата се ползва за валяне на нови вълнени тъкани (одеяла, черги, диплари). В продължение на два три часа те се въртят под ударите на водната струя, за да станат по – здрави, меки и със светли цветове. Такава дъща може да се види на 4 км. южно от Борино в местността Хайдушки дол.
Връх "Виденица" - Гьоз тепе
Връх „Виденица”-висок 1652 м, се намира в близост до село Чала-на 3 км-югозападно, в община Борино. Познат е още като връх Гьоз тепе. Д-р Иречек проявява интерес към този връх в Западните Родопи и говори за присъствието на тракийското племе-беси там. Хронологията на посещението на Виденица говори за големия интерес, а археологическите разкопки вече продължават повече от 120 години, дават основание за предположение за прорицалище на бог Дионис.
Времето е измило доста от скалните масиви, но са видими скални площадки, стена от сух зид. Мястото има енергийна сила и лековита вода. Бесите са жречески род от тракийското племе на Сатрите, пазители на Светилището на Дионис, което според античните сведения се е намирало в Родопите.
По време на експедицията „Родопи 2002-храмът на бог Дионис” е открита мраморна глава на императрица Юлия Паула-съпруга на римският император Елигабал-известен още като Варий Авит Басиан, управлявал 5 години провинцията от 218-до 222г., От върха се разкриват впечатляващи гледки към море от зелени гори,обширни високопланински пасбища с острови от величествени скали, както и при ясно време се вижда Бяло море, върховете на Пирин, вр.Перелик и др.
Има туриситческа пътека от с.Чала, водеща към върха, която пътека минава покрай т.н.Сеферов чучур /Лековитата вода /, край която туристът може да си отпочине и поеме глътка въздух, преди да почне катеренето на върха..
Екопътека до Дяволски мост и водослива на Буйновска река
Екопътека "Дяволска пътека" е напълно изградена и може да се посети както от с.Борино, така и от Буйновска река. Могат да се посетят природните забележителности "Дяволски мост" и "Скритите водопади". Най-удобен и безопасен е достъпът от към с.Борино - до бившият Механичен завод в местнотта Чатака - на 5 км югоизточно от с.Борино има паркинг, от който може да се тръгне в южна посока по маркирана пътека - след 1,2 км се пресича река Чатак дере /ляв приток на р.Буйновска/ и се навлза във вековна иглолистна гора - от там до скалният феномен Дяволски мост са 1300 метра. Върви се по обезопасена пътека. Има изградени дървени заслони за почивка. Самият мост е скална арка, издълбана за милиони години от водите на река Чатак дере. Височината на моста е 18 м, отвор 6-метра, дебелина на скалата -3-4 метра. От моста могат да се видят учасътци от страховитото ждрело на река Чатак дере. След 15-20 минути преход се стига до "Скритите водопади", след което може да се стигне до водослива на Буйновска река. Пътеката излиза на 2-2,5 км надолу от Ягодинска пещера.
"Кастраклий" и ловно стопанство "Извора"
Резерватът "Кастраклий", с площ 124 ха е разположен изцяло на територията на Горско стопанство – Борино. Под закрила са поставени вековна черноборова гора, много ендемични растителни видове и скални групи. Недалеч от резервата се намират дивечовъдно стопанство "Извора" и малък язовир.
До хижа "Орфей"
Посетете едно приятно място за почивка сред девствената природа, далеч от населени места с възможност за разходки из района до природни забележителности и туристически обекти. Тя се намира на 7 км. от село Борино в местноста "Извора" в близост до езерото "Кастракли". Районът е подходящ за къмпиране.
Непременно минете през резервата "Кастракли" – рядко посещавано място, но определено най – дивото в България! Мястото е просто прекрасно и си струва да бъде видяно!
Тръгнете ли на изток, ще влезете във гората и не след дълго ще стигнете до приказна долина. С равно дъно, по което се вие бистър поток и с гъсто обрасли с бял бор склонове. Пейзажът е колкото зловещ, толкова и величествен и естествен, природната хармония се възстановява. Това е резерватът Кастракли. Тръгвайки срещу течението на потока, ще отидете до хижа Орфей. Над нея има ограмни поляни, гъмжащи от косачи през юли и спокойни през останалото време. Голяма чешма ще ви избави от жаждата и ще ви помогне да си направите закачливо пръскане в лятната жега. Можете да се разходите и без маркировка, без определена цел. Местността е колкото облагородена с много пътища, пътеки, беседки, чешми, толкова и дива и спокойна. Човешкато присъствие ако изобщо го има, е ненатрапчиво, неагресивно. Нищо чудно да срещнете заек, елен, дори вълк или глиган. Ако ви се ходи повече, идете до стария римски мост, наречен "Кемера". По маркирана пътека до хижа "Орфей" се стига за два часа.