Село Кожари
Проучванията сочат, че селото възниква през 1801 г.
Първите жители на селото са преселници от с. Триград, които са търсили пасбища за своите стада от овце. Стадата пашували чак до Беломорието, а кошарите, които са правили в селото са били по-близо до гръцките пасбища.
Родовете, които първи се заселват на днешната територия на селото са били: Кичуковите, Белиловите и Бачковите. До освобожденито на Родопите през 1912г. жителите на селото се занимавали предимно с животновъдство.
В начало селото, в предания и исторически документи, е известно с името „Делжилер”, което в буквален превод означава одрани кожи. Поради продължителната и тежка зима преждевременно свършвали запасите от храна и по-голямата част от овцете измирали и оставали много кожи. Така се появява днешното име на селото.
Днешният облик то добива в годините след 9 септември 1944г.
В момента наброява около 130 жители, занимаващи се с отглеждането на животни и картофи. По интересни забележителности в селото са храмът „Св. Георги Победоносец” и забележителната чешмичка с Горска хижа, наречена за спомен: ”Чешмичката на Вени”, и многобройните родопски чешми с бистра и студена вода около селото.
Най – високият връх в землището на с. Кожари е връх „Вишката” в миналото е служил на войниците за наблюдение на граничната бразда. Не безизвестен е фактът, че селото се намира на 3 километра от гръцката граница.
Една от атракциите на с. Кожари е „рибарника на Гълъб”. Тук всеки желаещ може да си почине, да си закупи или налови риба – балкански или американски пъстърви. Запалените рибари ще се насладят на добър улов и сладка раздумка.
Нашият край предлага невероятни възможности за лов. След успешен лов, ловджиите могат да си почиват в специално изградения за тази цел – заслон.
Чудни билки, гъби и горски плодове растат в гората около село Кожари. Любителите на билко-лечението могат да открият растения, растящи само по тези места, от които да приготвят ароматни и лечебни отвари.
Гъбите характерни за този район са: манатарка, сърнелка, пачи крак и др. Горските плодове растящи в кожарската гора са черна и червена боровинка, малини, диви ягоди и др.
Тук може да срещнете различни диви животни - мечки, вълци, сърни, елени, зайци, лисици, диви прасета и птици – орли и мишелови.
Посетителите могат да ползват удобствата на къщите за гости:
В село Кожари се продават и имоти и земи. Желаещите да разгледат и закупят имот могат да се обърнат към кмета на селото.
Надморската височивна на коята се намира с. Кожари е 1316 м. В селото няма училище и детска градина. Децата, които живеят тук пътуват до съседното село Буйново с микробус предоставен от Община Борино.
През Кожари преминава и екопътека, свързваща гр. Доспат – с. Кожари – с. Гела, която е една от големите атракции в района със своята дължина, уникалните местности, през които минава и многото легенди, с които е свързана.
Читалището и певческата група към него е едно от малкото развлечения, на хората в селото. Носиите на певческата група са неповторими и автентични - изработени са от платове и тъкани и са боядисани в селото.
В близост до Кожари се намира Ягодинската пещера, Триградското ждрело, язовир Доспат, Девин и прочутите минерални извори, а от връх Вишката може да се насладите на чудесната гледка към Драмско и Бяло море.
От една година в с. Кожари се извършват и църковни бракове в храм „Свети Георги Победоносец”, като преди това в Ягодинската пещера се сключва граждански брак. Скъпи младоженци, сключен брак в Родопа планина, е гаранция за дълъг и спокоен живот.
Пътнико, където и да си, в Кожари ти ела, поспри и тайните за Родопите научи!